в лайната позатънал до колене
отдавна ми направиха бесилка

надеждата спасение за мене
си нося препарирана в бутилка

изтръгнат съм от време и пространство
безмислено е даже да надничам

това дете което тръгна в странство
сега се връща в образ на добиче

...

изтрили свойте спомени за всеки
ще тичат самодивите в гората

но аз къде нозете си ще дена
щом дойдеш ти в лицето на зората